Пещи за керамика в днешните български земи през I – VI век / Ceramic kilns in the territory of modern Bulgaria from the 1st to the 6th century AD

  • Alexander Harizanov Department of Classical Archaeology, National Institute of Archaeology with Museum, Bulgarian Academy of Sciences, 2 Saborna Str, 1000 Sofia

Abstract

This is a revised and supplemented edition of the dissertation, defended in 2015 at the Department of Archaeology of the Historical Faculty in Sofia University “St. Kliment Ohridski”.

The two-chambered updraught kiln is the most widespread and identifiable variant among the ceramic firing installations throughout the Mediterranean in Antiquity. Its popularity owes to its fine technical properties, as well as the long-established traditions in the manufacture of clay-made artefacts.

The present dissertation explores the development and distribution of the two-chambered ceramic kilns in the territory of modern Bulgaria during the 1st – 6th century. For that purpose, published and unpublished data for ceramic kilns is studied, from the time of their appearance in Thrace in the course of the Late Iron Age until the end of Late Antiquity. The catalogue comprises detailed information for 289 kilns dated to the Roman and Late Antique periods. The acquired data base provides ground for the identification of the construction techniques and materials used in the erection of these structures, and to distinguish those of the former which appeared in today’s Bulgarian lands after the Roman conquest. The developed typology for the two-chambered kilns under discussion is based on the floor plan of the combustion chamber and the type of support for the perforated floor. The last chapter of the dissertation is dedicated to the archaeologically attested production centres and workshops from the 1st – 6th century and includes an attempt for the clarification of the chronological limits of their operation, together with a proposition for a periodisation scheme of ceramic production in the considered time period.

Between the second half of the 1st and the beginning of the 7th century the two-chambered kilns were the most frequently used ceramic firing structures in today’s Bulgarian territory. The number of studied kilns from this chronological period is significantly larger in comparison to those from the previous and the next one – respectively the Late Iron Age and the Middle Ages. This fact could be explained with the considerable demand for fine and coarse wheel-made pottery during the Roman and the Late Antique periods, together with the large-scale urbanisation and fortification activities carried out in that time, which required a great amount of ceramic building material. The two-chambered updraught kilns were the optimal – and sometimes the only – variant for the firing of both types of goods.

The influences on the development and organisation of ceramic production in the 1st – 6th century owed to the infiltration of new population, the urbanisation projects carried out by central authorities, and, in general, to the incorporation of this craft in the Empire’s economy. Being intrinsic part of it, the manufacture of ceramic goods also experienced the negative effects of the multiple military conflicts in the studied time period, some of which may serve as chronological limits for certain phases of its development.

------

Това издание е допълнен вариант на защитената през 2015 г. дисертация към катедра Археология на Исторически факултет в Софийски университет „Св. Климент Охридски“.

 Двукамерната пещ с вертикална тяга е най-разпространеният и разпознаваем вариант сред съоръженията за изпичане на керамика през Античността в цялото Средиземноморие. Нейната популярност се дължи както на добрите и́ технически характеристики, така и на установените традиции в производството на изделия от глина.

Настоящият труд изследва развитието и разпространението на двукамерните пещи с вертикална тяга на територията на днешна България в периода I – VI век. За целта са анализирани публикувани и непубликувани данни за двукамерни пещи от времето на тяхната поява в Тракия през късножелязната епоха до края на Късната античност. В изготвения каталог е включена подробна информация за 289 пещи, използвани през римския и късноантичен период. С помощта на събраната база данни са установени прилаганите в градежа на тези производствени съоръжения техники и строителни материали, като са идентифицирани иновативните технологични решения, навлезли в днешните български земи след включването им в пределите на римската държава. Изготвена е типология от отворен вид, базирана на плана на долната камера и вида подпора на скарата. Проследени са генезисът и разпространението на обособените типове и подтипове пещи. В последната глава от труда са разгледани установените по археологически път производствените центрове и работилници от I – VI век, като е направен опит за прецизиране хронологията на тяхното функциониране и е предложен вариант за периодизация на керамичното производство в разглеждания времеви период.

Във времето от втората половина на I до края на VI / началото на VII век двукамерните пещи за керамика в днешните български земи са най-многобройни, в сравнение с предходните и следващите векове. Този факт е свързан с нарасналото търсене и съответно предлагане на различни видове битови и строителни изделия от глина, за чието изпичане тези съоръжения са най-добър, а често и единствен вариант.

Влияние върху развитието и организацията на керамично производство през римската епоха и Късната античност оказват навлизането на ново население, извършваните от централната власт урбанизационни дейности и като цяло включването на тази занаятчийска дейност в икономиката на империята. Бидейки част от последната, изработката на изделия от глина също изпитва негативното въздействие на множеството военни конфликти през разглеждания период, част от които биха могли да служат като граници на определени етапи в нейното развитие.

 

Published
2019-08-29
How to Cite
Harizanov, A. (2019). Пещи за керамика в днешните български земи през I – VI век / Ceramic kilns in the territory of modern Bulgaria from the 1st to the 6th century AD. Dissertations / Дисертации, 15, 699. Retrieved from http://series.naim.bg/index.php/Dissertations/article/view/93