Author Guidelines

Процедура за предаване, рецензиране и издаване на материалите

Материалите за всеки том ще се приемат до 1 април. Ръкописите да се изпращат на секретаря на редакционната колегия Методи Златков по електронна поща на адрес: metodi_man@abv.bg. Заявките се изпращат с актуален телефонен номер за контакт с автора. Редакционната колегия приема само напълно комплектувани материали, оформени според изискванията на изданието. Ръкописите ще бъдат рецензирани и редактирани до 31 май. Авторите ще бъдат информирани за мнението на рецензентите и на редакционната колегия и какви редакции е нужно да се направят. Приетите за печат материали ще бъдат предадени за превод на резюметата и образите, а след оформяне на предпечата авторите ще получат коректура на PDF. Томът ще бъде отпечатан до края на същата календарна година.

Указания към авторите

Материалите трябва да съдържат: заглавие, автор/и, афилиация (на български и на английски), ключови думи (на български и на английски), текст, списък с цитираната литература, илюстрации, опис на илюстрациите (на български или на английски), резюме (на български или на английски). Материалите ще се публикуват на български език с резюме на английски, но се допускат също и текстове на друг език с резюме на български. В три отделни файла се предават: текст с цитираната литература, резюме и опис на образите.

Текстовете се форматират в MS Word с шрифт Times New Roman, Regular, 12 pt. Обяснителни бележки се обозначават с индекс в текста и се изписват под линия в курсив, 10 pt. Илюстрациите се обозначават в текста като обр. в кръгли скоби, напр. (обр. 6) и fig. за английския текст, напр. (fig. 6). Съставните изображения на образа се обозначават с цифри, които се добавят след две точки, напр. (обр. 6: 1, 3, 6 – 9) (fig. 6: 1, 3, 6 – 9).

Цитирането на използваната литература в текста се представя по „Харвардската система“: в кръгли скоби в текста се изписва фамилното име на автора, годината на публикуване, запетая, страницата/ите и/или илюстрацията/ите. Когато авторът е един, се изписва фамилното име, годината на издаване, страниците, прим. (Иванов 2008, 15). Когато авторите са двама, се изписват фамилиите на двамата автори, разделени със запетая, годината, страниците и/или изображенията: (Иванов, Георгиев 2008, 45 – 48, обр. 3). Когато авторите са повече от двама, се дава името на водещия автор и др. (за заглавия на кирилица) и et al. (за заглавия на латиница): (Иванов и др. 2008, 45 – 47; Ivanov et al. 2008,  34 – 45). Две и повече референции се разделят с точка и запетая (;): (Иванов 2008, 2; Георгиев 2009, обр. 4).

След текста на статията се прилага списък на цитираната литература по азбучен ред, като първо се представят авторите на кирилица, после на латиница, а след това на други азбуки (напр. гръцка). Публикациите във всяка група се подреждат по азбучния ред на фамилните имена. Ако на един автор са цитирани повече заглавия, те се подреждат по възходяща градация – от най-ранната към най-късната година. Когато на един автор са цитирани повече от една публикация за определена година, към годината на изданието без интервал се прибавят малки кирилски или съответно латински букви. Наименованията на периодичните издания не се съкращават. Ако монографията е публикувана в поредица, след заглавието в скоби се изписват наименованието на поредицата и съответният том. Ако се цитира статия в тематичен сборник или в том от определена поредица, преди заглавието му се поставя „– В:“ или съответно „– In:“.

Примери:

Бонев 1988: А. Бонев. Тракия и Егейския свят през втората половина на II хилядолетие пр. н. е. (Разкопки и проучвания, 20). София, 1988.

Велков 1956а: В. Велков. По някои проблеми на късноантичното село. – Исторически преглед, 5, 1956, 94 – 107.

Велков 1956б: В. Велков. Градът в Тракия и Дакия през късната античност (IV – VI в.). Проучвания и материали. София, 1956.

Велков 1958: В. Велков. Към въпроса за езика и бита на траките през IV в. от н. е. – В: Изследвания в чест на акад. Д. Дечев. София, 1958, 731 – 741.

Георгиев, Ангелов 1952: Г. И. Георгиев, Н. Ангелов. Разкопки на селищната могила до Русе през 1948 – 1949 г. – Известия на Археологическия институт, 18, 1952, 119 – 194.

Описът към образите се предава на отделен файл. Пояснителните надписи трябва да са кратки и ясни, обозначават се като Обр. и съответно Fig. Предадените на български описи ще бъдат преведени на английски за сметка на НАИМ.

Резюмето трябва да е максимално информативно, но кратко, без цитиране на литература, но с позоваване на съответните илюстрации. Размерът на резюмето зависи от обема на основния текст и значимостта на проблематиката, но не трябва да надвишава 1/8 от основния текст. Предадените на български резюмета ще бъдат преведени на английски за сметка на НАИМ.

Илюстрациите трябва да са качествени изображения с минимална резолюция 300 dpi: снимки, рисунки и графични планове във формат TIFF, JPEG. Графичните илюстрации трябва да имат линеен мащаб, а когато е необходимо, да се добави север и легенда на обозначенията. Не се приемат илюстрации, които са вмъкнати в текстовите файлове (.doc или .rtf) или са предадени/обединени в PDF формат.

Други правила за изписване

1. Предаване на собствени имена от чужди езици. Изписват се на кирилица чрез транскрипция (Balzac – Балзак), транслитерация (Siegburg – Зигбург), по традиция (Paris – Париж), или в оригинал, когато става въпрос за широко известни такива (Google, Yahoo). Допустимо е в скоби паралелно да се добавя и оригиналното изписване на чуждия език.
2. Изписване на епохи и периоди: Античност, Късна античност, Средновековие, Ранно средновековие, Възраждане и др.
3. Изписването на векове в българския текст e с латински цифри, а в английския – с арабски. Пример: I – III в. / 2^nd – 6^th
4. Съкращения на мерните единици от международната сиsтема SI. Изписват се без точка и на кирилица, и на латиница: мм / mm (милиметър), см / cm (сантиметър), м / m (метър), км / km (километър), г / g (грам), кг / kg (килограм), л / l (литър); както и: кв. м / м² (квадратен метър), кв. км / km² (квадратен километър) и др.
5. Изписване на „и с ударение“ (ѝ): въвежда се с клавишна комбинация Shift + клавиша за буквата й/ь/х.
6. В българския текст за десетичен знак се използва запетая, а в английския – точка. Пример: 0,45 м / 0.45 m.
7. Непунктуационно използване на тире (–). В тези случаи тирето (за разлика от дефиса – съединителната чертица) се изписва с интервал преди и след него, и се употребява при означаване на приблизителност или разстояние във времето и пространството. Примери: 5 – 6 г., 681 – 1018 г., IV – VI в., 70 – 80-те г., 2,50 – 3 м и др.
8. Изписване на дати и срокове. Пример: 01.2008 – 31.12.2010 г.
9. Графични варианти на кавичките за българския („“) и английския текст (“”). Пример: „Съборна“ / “Saborna”.
10. Изписване на съотношение между величини: 1:5000, 1:2 500 000.
11. Използване на твърд интервал. За да не се разкъсват избрани думи или словосъчетания, може да се поставя твърд интервал: посочва се мястото, където искаме да създадем такъв и се въвежда следната клавишна комбинация: Ctrl + Shift + Space.

Използване на символи

1. За номер (№). Пример: яма № 1, гробове № 5 – 30 (единичен символ, интервал, стойност).
2. За процент (%). Пример: 1,5 % (стойност, интервал, символ). Допуска се също и изписване без интервал между стойността и символа: 1,5%
3. За градус (°). Примери:

• За температурни величини. Пример: 100 °C, 212 °F (стойност, интервал, градусен символ, обозначение с латинска буква за съответната скала – C (Целзий), F (Фаренхайт); Допуска се също и изписване без интервал: 100°C.
• За географски координати. Пример: 43°08'48" с. ш., 26°48'45" и. д. / 43°08'48" N, 26°48'45" E (стойност, символ за градус, стойност, символ за минути, стойност, символ за секунди, интервал, съкращение/символ за северна ширина (N), запетая, интервал, стойност, символ за градус, стойност, символ за минути, стойност, символ за секунди, интервал, съкращение/символ за източна дължина (E). Допуска се също и използването на десетични градуси: 40338 N, 23.17403 E.

Често използвани съкращения

При първото използване названието се изписва разгърнато, а при следващите може да се даде в съкратена форма.

Примери:

РБЕ – Ранна бронзова епоха

КБЕ – Късна бронзова епоха

РЖЕ – Ранна желязна епоха

КЖЕ – Късна желязна епоха

ПБЦ – Първо българско царство

ПБД – Първа българска държава

ВБЦ – Второ българско царство

ВБД – Втора българска държава

АМ – Археологически музей, напр. АМ – Пловдив / АМ (Пловдив)

НАМ – Национален археологически музей, НАМ – София / НАМ (София)

ИМ – Исторически музей, напр. ИМ – Батак / ИМ (Батак)

РИМ – Регионален исторически музей, напр. РИМ – Бургас / РИМ (Бургас)

НИМ – Национален исторически музей, напр. НИМ – София / НИМ (София)

Министерства, институции, университети – МК, МРР, НБУ, ПУ „Паисий Хилендарски“, СУ „Св. Климент Охридски, ЦДА, НАИМ – БАН

АКБ – Археологическа карта на България

АИС АКБ – Автоматизирана информационна система на АКБ

УПИ – урегулиран поземлен имот

АПИ – Агенция „Пътна инфраструктура“

НКЖИ – Национална компания „Железопътна инфраструктура“

АМ – автомагистрала

Други съкращения

пр. Хр. – преди Христа

сл. Хр. – след Христа

пр. н. е. – преди новата ера

г. – година

в. – век

И – изток

З – запад

С – север

Ю – юг

И – З / изток – запад, С – Ю / север – юг (при означаване на отношения между понятия и обекти, или на направление, се изписват с дълго тире с интервали)

СИ – североизток, СЗ – северозапад, ЮИ – югоизток, ЮЗ – югозапад (-ен, -на -но)

н. в. – надморска височина

дка – декар

ха – хектар

р. – река

м. – местност

с. – село

гр. – град

общ. – община

обл. – област

т.нар. – така наречен

т.н. – така нататък

др. – други

д-р – доктор

гл. ас. – главен асистент

доц. – доцент

проф. – професор

Съкращения на английски

E – east, W – west, N – north, S – south